Целувка
Тъмнина се преля,
луната се запълни
сред дърветата,
ръце студени се впиха,
устни се докоснаха страстно,
тих мъглив привкус
по кожата бледа.
Топъл дъх се просмука
като сладост в целувки,
ласкави прегръдки
се преплетоха.
Глътка въздух сред
навлажнени
рошави кичури.
Душата отговори
на увлечението!
Кръвни клетки
потекоха до
костите на мозъка.
24.12.2019 г.
Вдъхновено от стихотворението на Евгения Георгиева - "Измама"
ИЗМАМА
Очите ти в моите се впили,
душата ми гола разглеждат.
Ръцете ти моите обвили,
към Рая отново повеждат.
Нощта с тъмнина ни покрива,
греха ни да скрие от всички.
Луната зад облак се скрива,
оставя ни двама самички.
Потънали в свойта забрава
с притиснати страстно тела.
Любов няма друга такава,
жадуваща само мига.
Откраднати мигове щастие,
убежище малко за двама.
Откраднати за сладострастие,
желана, желана измама.
Евгения Георгиева
© Владимира All rights reserved.
