Закъснях. А от дълго ти пиша.
За дъжда. Как превива треви.
През росата как розата диша,
натежала на стрък се крепи.
Както аз на стеблото отдавна,
съм увиснала в твоята гръд.
Без да зная дали се отдавам,
или просто прегръщам те в гръб.
Нощ след нощ. Закъснях. А е само,
крехък стон недостигнал небе.
Ти ми казваш: обичам те. Нямо.
Аз отеквам с натежало сърце. ...