24.06.2018 г., 12:41  

Целувката любовна на земята

547 2 2

Човек  във Мъката се ражда!
Расте и поумнява...
Животът е обаче много къс.

 

И колкото човек да се нагажда
накрая само получава
парче земя във лепкавата пръст.

 

Остава името изписано на кръст.
А после кръста пада...
и го посипва черна пръст.

 

И за това, живей така Човеко,
че да си заслужава
Земята да те срещне със прегръдка

 

и да целуне с обич твоя кръст.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

23.06.2018. год.

Златната църква в Димотика.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...