Целувките ти лисичи
Дъжд заваля.
Силен дъжд.
Нека се сипе.
Ще изтичам навън,
дъждовните капки дано да измият
целувките ти лисичи.
Дъжд заваля.
Силен дъжд.
На порой ми прилича.
Ще изляза, без дъждобран,
водата - да отнесе
прегръдките ти мътно-неискрени.
Дъжд заваля - пролетен дъжд.
Нека се сипе.
Ще поседна навън
да удавя в него мечтите...
Но... къде е дъждът?
Закъснях ли със тичането?
Или не ми стиска.
Май и този път не успях -
любовта си към тебе -
чаровен изменнико,
ей така, от себе си
веднъж завинаги - да изчистя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Божилова Всички права запазени
