7.12.2009 г., 1:18

Цената на успеха

1.4K 0 1

Родих се някога във времето

без цел и път, по който да вървя,

щастие какво е аз не знаех -

тепърва предстоеше ми това.

 

Растях и всеки ден се сблъсквах

със трудности и нищета,

с омраза, лицемерие и злоба,

светът изпълнен бе с тъга.

 

Пред погледа ми непознати

преуспяваха във всичко с усмивка и със лекота,

но зад маската на добротата

криеха се коварството и подлостта.

 

Да имат всичко те се лакомяха

и щастие да купят искаха с пари,

лъжата най-добър приятел техен беше

и цена висока за успеха всеки със душата си плати.

 

А други животът пък забравил

и оставил да се справят с бедността,

с нещастията и със огорченията

сами, без да им се подаде ръка.

 

И, ще кажете, че те са си виновни,

че предали са се на злочестата съдба;

да, прави сте, че в този свят коварен

място няма за хора със добри сърца.

 

Тук да гледаш себе си е важно,

да нехаеш и за нищо да не те е грижа,

тук отдавна доброто е забравено,

потъпкано и оставено да гние.

 

Но, може би, забравяш, че, за жалост,

във времето не ще оставиш ти следа -

постигнал всичко, но изгубил себе си,

бездушно ще бъдеш смачкан и удавен в тишина.

 

Аз безучастна да стоя не можех

и отчаяна опитах да спася света,

но в неговата мрежа се оплетох като всички,

успях, но се превърнах във робиня и слуга.

 

Късметлийка ли във крайна сметка се оказах?

Получих всичко, но на такава ли цена...

и аз нещастието, опитвайки се да измамя,

във времето живея, но забравена ли ще умра?

 

И днес аз имам всичко, за което мога да мечтая

и дълъг път, по който да вървя,

очаква ме живот прекрасен

и най-щастливата съдба.

 

Но не това е, за което аз копнея.

Не! То не се измерва в земните блага,

животът така и не разбра, че аз във времето не искам да живея -

аз искам да умра във вечността.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно произведение! И идеята е страхотна. 6 от мен ,браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...