30.08.2015 г., 18:25

Ценност

503 0 0

Ценност

 

Разпилените дни,

прахосаният ми живот

като динени кори,

като оглозган плод

ме насочват към боклука.

 

Там като клошар,

след социалния шамар,

ще търся аз наслука.

 

И с философски вид

ще съзерцавам

всеки странен индивид

как със себе си се занимава

да избегне участта ми:

(от всичко освободен

да чакам утрешния ден)

и усети важността ми –

той да е добре,

когато някой друг умре.

 

 

botyo

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...