Чадър
Чадър
Аз се шляех. Компания шумна
ме покани у тях без причина.
На, вземи си от прясната шунка –
ми подвикнаха... пийвай си вино.
Плюл бях аз и на царски трапези –
златни прибори, мляко от пиле.
Затова, който ще – да замезва
и от бъчвите право да пие.
Ако днес в някой ъгъл приседна,
шепа смях искрен може да гребна
и додето броите до седем,
да изчезна край вас непотребен...
като дим от цигара, изтляла
във ръката на смъртно осъден.
Пък и кой гарантира, че щяло
по-забавно със мене да бъде?!
Бих мълчал. Или щях да ви кажа
два-три стиха, съвсем за разтуха.
А пък вие да ревнете: “Стража-а-а-а,
онзи скучен анфас, я издухай!"
Няма нужда, аз вече си тръгвам.
без преструвки, без заповед свише.
А забравен в свободния ъгъл,
моят остър чадър е излишен.
И след час, или два, несъмнено,
щом дъждът рукне вън неприветен,
ще си спомните бързо за мене...
Но дано да не се убодете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
