Чадър
Чадър
Аз се шляех. Компания шумна
ме покани у тях без причина.
На, вземи си от прясната шунка –
ми подвикнаха... пийвай си вино.
Плюл бях аз и на царски трапези –
златни прибори, мляко от пиле.
Затова, който ще – да замезва
и от бъчвите право да пие.
Ако днес в някой ъгъл приседна,
шепа смях искрен може да гребна
и додето броите до седем,
да изчезна край вас непотребен...
като дим от цигара, изтляла
във ръката на смъртно осъден.
Пък и кой гарантира, че щяло
по-забавно със мене да бъде?!
Бих мълчал. Или щях да ви кажа
два-три стиха, съвсем за разтуха.
А пък вие да ревнете: “Стража-а-а-а,
онзи скучен анфас, я издухай!"
Няма нужда, аз вече си тръгвам.
без преструвки, без заповед свише.
А забравен в свободния ъгъл,
моят остър чадър е излишен.
И след час, или два, несъмнено,
щом дъждът рукне вън неприветен,
ще си спомните бързо за мене...
Но дано да не се убодете!
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
