Чадър
когато тишината завали
когато нямам време
да отида за чадър
и завали неистово
дъждът
когато сме далечни
спомени
но и сърце
и бързам
да ти донеса чадър
когато нямаш време за съня ми
когато окончателно вали
са пусти отмалелите ми вени
са пусти отмалелите ти дни
от най горчивите предели
не сме отпили
и не сме били
във толкова предишните си празници
не сме се спрели
и не сме се влюбили дори
в тъгата на невъзможността
на синята ни невъзможност
се губим
аз понякога ръмя
ти имаш време
и нямаме ръце
къде ли е чадъра
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
