Jul 19, 2017, 9:06 AM

Чадър

  Poetry
1.2K 2 7

 

 

когато тишината завали

когато нямам време

да отида за чадър

и завали неистово

дъждът

когато сме далечни

спомени

но и сърце

и бързам

да ти донеса чадър

когато нямаш време за съня ми

когато окончателно вали

са пусти отмалелите ми вени

са пусти отмалелите ти дни

от най горчивите предели

не сме отпили

и не сме били

във толкова предишните си празници

не сме се спрели

и не сме се влюбили дори

в тъгата на невъзможността

на синята ни невъзможност

се губим

аз понякога ръмя

ти имаш време

и нямаме ръце

къде ли е чадъра

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...