18.04.2016 г., 7:12  

Чадър (Порутена сцена)

599 0 9


Това не е поезия,
това прилича малко.
Сълзички давят миглите
и заприличват на гори...
Разходка в необятен вятър
и всяка става лодчица.
Листата се разпадат
в малки стъпки дим.
Къде ви е красивото,
гости на театър
със слънчеви присъди,
вижте, че вали...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кали...
    Ники, Еси
    Радост сте за мен.
  • "Сълзички давят миглите
    и заприличват на гори...
    Разходка в необятен вятър
    и всяка става лодчица.
    Листата се разпадат
    в малки стъпки дим.
    Къде ви е красивото,"

    Аз вече не знам какво мога да кажа, когато те чета Йоана...не знам...толкова си открита осветена...и човек може да прочете в теб, всичко което му е нужно в този момент...ти си като книга безкрай, която не спира да радва и да провокира...да показва същността и единствеността на нещата...това, което влагаш ти, докато твориш е единствено...ако не се показва името ти никъде, аз пак ще позная, че това си ти!
    Относно тази творба...напомни на един писател, който познавам и ми е един от най-добрите приятели, когато прочетох заглавието ми напомни за него много силно, а когато прочетох стиховете ти...беше ти и никой друг...
    Благодаря ти за усещането и удоволствието!!!
  • Много е хубаво!
  • "Къде ви е красивото,
    о, гости на театър
    със слънчеви присъди,
    вижте, че вали..."
  • Красива картинка, нали?

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...