Чакрите 2
Думите, дето сега ги говоря,
думи са нежни и галят ухото.
С хора критични, избягвам да споря...
Бог ме предпазва от среща със злото.
Дар ми дарява – безценното слово,
слово, което се в думи облича.
Лошите думи са люта отрова –
с благите, звучни светът ме обича.
В синия цвят на дъгата вибрира,
с гласните струни общувам и пея.
В гърлото думи за обич извират...
Светлата ера... Тече водолея.
Виждам с очите си как светлината
ражда живота, засява вселени...
Нашето слънце опложда Земята,
но и вещае съдбовни промени.
Тя чрез очите света ми разкрива,
с цвят на индиго отпред – на челото.
Веждам с Окото Земята красива...
Тук съм посланик дошъл – на доброто.
Бог е дарил на човека очите,
за да Го вижда във всички прояви...
но да не мрази... До края на дните
името Му да възпява и слави.
Дарба Тя дава, но с лихви се връща,
ако човекът сгрешил е пред Бога.
Честно да служим на нашата къща...
Знай, че присъдата Божа е строга.
Седмата в пурпурно, в бяло пулсира...
Зная, животът човешки е вечен.
Вечно живее... Покоя намира...
и е от Бога в начало предречен.
Искам аз, чувствам и винаги мога,
хората, целия свят да обичам.
С думи, когато говоря за Бога,
Виждам аз, зная - на Него приличам
23 ч., 1 юли 2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
