pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
8.03.2017 г., 16:37 ч.

Чаша без дъно 

  Поезия » Друга
447 0 9

 

 

Аз съм чашата с вино – вълшебното твое пиянство.

От къде го разбрах ли? От погледа, с който ми пиеш.

Всяка нощ те омайва дъхът ми с надежда и тайнство,

тази чаша от други пиячи старателно криеш.

 

Не от страх, че ще вкусят искрящата огнена пищност,

а от жажда неистова, страстна и неутолима.

Там, където спи вино, пазачът му не е излишен,

за да знаеш, че винаги глътка от мене ще има.

 

А на дните лозичките бързат, извиват ластари,

руменеят зърната на гроздето медено сладко.

Ние с теб сме отдавна на обич заклети винари.

Благославяме първата плахост на погледа кратък.

 

Пълним бъчвата с чувства за идните наши години,

зарево от шампанско да свети във будните нощи.

Аз съм твоето мъжко пиянство, не искам да мине

и доливам бездънната чаша и още, и още...

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??