Чаша без дъно
Аз съм чашата с вино – вълшебното твое пиянство.
От къде го разбрах ли? От погледа, с който ми пиеш.
Всяка нощ те омайва дъхът ми с надежда и тайнство,
тази чаша от други пиячи старателно криеш.
Не от страх, че ще вкусят искрящата огнена пищност,
а от жажда неистова, страстна и неутолима.
Там, където спи вино, пазачът му не е излишен,
за да знаеш, че винаги глътка от мене ще има.
А на дните лозичките бързат, извиват ластари,
руменеят зърната на гроздето медено сладко.
Ние с теб сме отдавна на обич заклети винари.
Благославяме първата плахост на погледа кратък.
Пълним бъчвата с чувства за идните наши години,
зарево от шампанско да свети във будните нощи.
Аз съм твоето мъжко пиянство, не искам да мине
и доливам бездънната чаша и още, и още...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
