Чашка абсент и аз с дявола
реших да пийна, да
му се оплача от света жесток.
Прие ме той с добра усмивка
у своя кръгов дом, а после
бързо сипа няколко чашки с
абсент – за него и за мен.
И рече той:
”Светът жесток е, безлико
копие на мен, но в мен
буря не гори, а само
тлей. Ала, човеко, аз може би
звяр съм, без сърце и без душа,
но не мога да подмина болката,
изгаряща света...“
© Ноно Якимов Всички права запазени