Чашка с изветрял коняк
ЧАШКА С ИЗВЕТРЯЛ КОНЯК
Свещта ми тихо гасне, пролетта
живота в мене вече не събужда.
Което бе прекрасно – отлетя,
и почна радостта да ми е чужда.
Пътувах векове – от град на град,
и с цирка колко много дълго скитах,
могъщ не ме направи и богат.
И остарях ли – просто ме изрита.
Отсреща в огледалото – човек
с усмивка, изкривена до безкрая,
И никой не порачи да признае,
че както се раздавах в студ и пек
след моя смях – лечебен и омаен,
за мъничко отскачахте до Рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
