3.02.2004 г., 14:34 ч.
Часовникът
Редят се дните като мъниста в броеница,
любов,тъга,измама блъскат се във мен.
Стрелките на часовника,приличащи на гилотина
отсичаха броените човешки часове.
И хванах здраво,исках да ги спра,
за миг назад минутите да превъртя.
Дори за кратко пак да се завърна,
в безгрижно детство дните да превърна.
Часовникът жестоко,безразлично си броеше,
мъниста-дни грижовно той редеше.
Погледнах го присвила вежди с умиление,
но гилотината не дава никому спасение.
© Весела Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Да ритъма куца на места. Иначе идеята е интересна и само липсата на опит, може би, сковава малко стихотворението. Като цяло оценката ми е по-скоро положителна, отчитайки факта, че сигурно ще имаш развитие в следващите творби.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Никой не ще върне ценното нивреме..
Иначе много ми харесва..