emo2 (Емил Стоянов)
236 750
26.07.2015 г., 11:44 ч.

Часовникът 

  Поезия » Друга
472 1 6

ЧАСОВНИКЪТ

 

Часовникът бавно отмерва живота...
В секунди, във рими, в любов,
в изпуснати мигове, в минали шепоти,
в самотен, безпомощен зов.

 

Часовникът - той си завърта стрелките,
от календара безжизнено пада живот.
Умират желания... А горе звездите,
след падащ човек си пожелават любов.

 

Часовникът - той си е проста механика,
но винаги ясно знае кога
любовта е започнала... и кога ù е краят.
Часовникът - той винаги знае ,,Кога,,.

 

Той знае последния ден на началото.
Той знае и чака... Той е готов
със стрелките си - шишове, от нишката твоя
да изплете нежен, белоснежен покров.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??