Часовникът
ЧАСОВНИКЪТ
Часовникът бавно отмерва живота...
В секунди, във рими, в любов,
в изпуснати мигове, в минали шепоти,
в самотен, безпомощен зов.
Часовникът - той си завърта стрелките,
от календара безжизнено пада живот.
Умират желания... А горе звездите,
след падащ човек си пожелават любов.
Часовникът - той си е проста механика,
но винаги ясно знае кога
любовта е започнала... и кога ù е краят.
Часовникът - той винаги знае ,,Кога,,.
Той знае последния ден на началото.
Той знае и чака... Той е готов
със стрелките си - шишове, от нишката твоя
да изплете нежен, белоснежен покров.
© Емил Стоянов All rights reserved.
