Че кралят е на всички и е ничий
Кралицата умира... Най-накрая
честта на кралството е защитена...
След три момичета, роди се син на краля,
а тронът му сдоби се със наследник...
Ехтят гърмежи - кралството ликува,
трапезите преливат алкохолно...
И всички поданици пеят и танцуват...
Освен един ...Той плаче и се моли...
Издава кралят заповед след заповед:
на всеки в кралството - по две жълтици,
на всеки рицар - шпага за награда,
а шутът - да се хвърли във тъмницата...
Без правото на жалба и помилване
на зазоряване да се екзекутира...
За кралско погребение епископът
да се приготви, че кралицата умира...
Умирайки, кралицата си мисли:
„Синът ми някой ден ще управлява...
Дали ще има кой да го помилва,
сълзи да рони да му позволява?
Да го теши... Дори да го обича,
макар неразрешено, но със чувство...
Че кралят е на всички и е ничий,
но е човек и също има нужда
да го прегърнат в мигове на слабост,
да потушат гнева му във зародиш...
Да не усети, че, вместо с баща си,
живее със тиранин и Височество...”
Кралицата умира... Кръстни знаци
преплитат се със нейните молитви...
Пируват всички... Само шутът плаче:
„Добре дошъл, в света на ада, сине!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
