Че сърце знае най-добре
Майнольо, моя врагиньо,
защо ме мамо, спазари
спазари, още продаде
за сина на чорбаджи Миня?
Тоз` дет` на бял ат вилнее
през друми и през паланки.
Нощя у кръчма дивее
деня пък - урсуз бабанка.
В къща му като в зандани
ще вехна и ще линея.
Кат` ратайкиня от рано
ще копам, плевя и сея.
Не го ща, мамо майнольо,
сина на чорбаджи Миня.
Че аз си любя млад Манол,
млад Манол баш гайдарджия.
Сърце му харно, голямо
с него ще нямам кахъри.
Без чеиз ще му пристана,
на тебе напук ще тръгна.
Ще тръгна още зарана
там дет` ме либе заведе.
Там дет` ме сърце накланя,
че сърце знае най-добре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
