Черешов сонет
ЧЕРЕШОВ СОНЕТ
Брезата облака целуна
и в скърбите си го оплака.
Така започва всеки юни –
с една въздишка насред мрака.
И с шепа пръхкави череши –
които да раздам пред храма.
Защото всичко, дето беше –
сега е сън или го няма.
И който тук е бил, е хлътнал
в далечината безвъзвратно –
един самотен звезден пътник.
И няма как да се завърне
или писмо да ми изпрати –
да ми напомни, че съм смъртна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
