ЧЕРЕШОВ СОНЕТ
Брезата облака целуна
и в скърбите си го оплака.
Така започва всеки юни –
с една въздишка насред мрака.
И с шепа пръхкави череши –
които да раздам пред храма.
Защото всичко, дето беше –
сега е сън или го няма.
И който тук е бил, е хлътнал
в далечината безвъзвратно –
един самотен звезден пътник.
И няма как да се завърне
или писмо да ми изпрати –
да ми напомни, че съм смъртна.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
