19.10.2009 г., 6:00

Челото вдигни

652 0 6

От сушата

кроткия бриз

с ръката си

               къдри

                    морето...

      

                 Н. Вапцаров

 

 

Стани! Челото вдигни

и смело се вгледай нататък.

Не виждаш ли ти

как вятър препуска в житата.

Виж! - Морската шир се простира

и чайки размахват крила.

Вълните в брега се разливат,

там лодки се реят,

платна се белеят,

люлее ги тиха вълна...

 

Стани! Челото вдигни

и смело се вгледай в зората!

Красиво, нали?

И къдри косите ти вятър.

 

                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...