От сушата
кроткия бриз
с ръката си
къдри
морето...
Н. Вапцаров
Стани! Челото вдигни
и смело се вгледай нататък.
Не виждаш ли ти
как вятър препуска в житата.
Виж! - Морската шир се простира
и чайки размахват крила.
Вълните в брега се разливат,
там лодки се реят,
платна се белеят,
люлее ги тиха вълна...
Стани! Челото вдигни
и смело се вгледай в зората!
Красиво, нали?
И къдри косите ти вятър.
© Иван Христов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
