От сушата
кроткия бриз
с ръката си
къдри
морето...
Н. Вапцаров
Стани! Челото вдигни
и смело се вгледай нататък.
Не виждаш ли ти
как вятър препуска в житата.
Виж! - Морската шир се простира
и чайки размахват крила.
Вълните в брега се разливат,
там лодки се реят,
платна се белеят,
люлее ги тиха вълна...
Стани! Челото вдигни
и смело се вгледай в зората!
Красиво, нали?
И къдри косите ти вятър.
© Иван Христов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
