rudin (Иван Христов)
858 1444
10.06.2012 г., 8:54 ч.

Черешката 

  Поезия » Любовна
639 0 6

Защо ли пак в душата ми просветна

все онзи грешен, първи листопад? –

На нашта пролет късната черешка,

на чиста обич - верния и знак.

 

През нощите ми все това любимо

число от месеца на първи грях

просветва в тъмното и твойто име

прогаря небосвода. Пак видях

 

сълзите ти по скулите присвити,

страхът, че то начало е на крах.

Пред твойта плаха слабост запокитих

във бездните на мрака шепа прах

 

от думите за обич, бяло стрити

в телата ни под ниския таван.

Трамваен звън ни галеше ушите

разнасяйки веста за сбъднат блян.

 

Но вместо да ликуваш, ти мълчеше,

вглъбена в своя мир неразгадан...

А аз и днес, край сянката черешена,

от онзи светъл миг съм все пиян!

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??