Черешката
Защо ли пак в душата ми просветна
все онзи грешен, първи листопад? –
На нашта пролет късната черешка,
на чиста обич - верния и знак.
През нощите ми все това любимо
число от месеца на първи грях
просветва в тъмното и твойто име
прогаря небосвода. Пак видях
сълзите ти по скулите присвити,
страхът, че то начало е на крах.
Пред твойта плаха слабост запокитих
във бездните на мрака шепа прах
от думите за обич, бяло стрити
в телата ни под ниския таван.
Трамваен звън ни галеше ушите
разнасяйки веста за сбъднат блян.
Но вместо да ликуваш, ти мълчеше,
вглъбена в своя мир неразгадан...
А аз и днес, край сянката черешена,
от онзи светъл миг съм все пиян!
© Иван Христов All rights reserved.
