pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16803
6.06.2014 г., 21:50 ч.

Черешова задушница 

  Поезия » Философска
972 2 6

 

 

   

Черешова задушница... Споменът... Татко ме чака.
Аз му нося череши. Набрани за него. От мен.

На балкона облегнат, преди да потъне във мрака,

той ми маха за поздрав. Това е последният ден.

 

Тази ранни череши! Тези сладко-горчиви огньове!

(И до днес ги преглъщам със мъка и сълзи в очи).

Аз не знаех тогава: без татко ще съмне отново,

а червеният плод от отровна тъга ще горчи.

 

Хапна първата шепа... и  после до мене се свлече...

Пропищяла линейка прободе душата с кинжал.

Как не исках да вярвам, когато смъртта го отвлече,

че е влязъл в земята и вечния сън е заспал!

 

... А дървото изсъхна. Само мен  пощади дървояда.

Пак раздавам череши... Вземете! За Бог да прости!

Нажежен до червено-черешов, дъхът ми присяда,

а в очите сълза непресъхваща още блести.

 

06.06.2014

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравейте, Миа и Кръстина! Хубаво ми е, че денят започва с вашите ласкави отзиви за написаното от мен!Ползотворна седмица ви желая, момичета!
  • Много силен елегичен стих, който докосва сърцето!
    ПОЗДРАВИ!
  • Много близко, емоционално, запомнящо се. Браво!
  • Доче, както винаги твоят поетичен коментар ми напълни душата! Той е не по-малко силен от стихотворението! Благодаря ти, мило момиче!
    Поздрав с благодарности и за теб, Никола!
  • Човек разбира мъката когато загуби близък човек. Поздрав за написаното,Мария!
  • Отново на черешите кръвта
    във вените на живите протича.
    Сълзят свещиците върху пръстта
    и спомени обратно тичат, тичат...
    Необяснимото на този ден
    съдбите в две посоки ще завърже
    И бъдеще до минало ще спре
    ще помълчи за миг, ще се прекръсти...

    До преди малко правих черешови подавки за утре. И се опитвах да си припомня чертите на баща ми... Силен стих, Мария. Разтърси ме.
Предложения
: ??:??