31.05.2019 г., 8:40

Черешово време

1.3K 3 4

Червенеят отдалече. 

Единици още зреят. 

Радват с червени дрешки всеки, който мине. 

Ех, на сладост бият враговете! 

Шоколадът им отстъпва. 

Още малко и си тръгват, 

Водни са очите, бързат!.

От топлината губят сили. 

 

Вали ги. Пукват, като дини. 

Рано идват, бързо си отиват. 

Единствено през юни се намират. 

Май нямам никакво време. 

Ето, вече се сбогувам! 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...