Червенеят отдалече.
Единици още зреят.
Радват с червени дрешки всеки, който мине.
Ех, на сладост бият враговете!
Шоколадът им отстъпва.
Още малко и си тръгват,
Водни са очите, бързат!.
От топлината губят сили.
Вали ги. Пукват, като дини.
Рано идват, бързо си отиват.
Единствено през юни се намират.
Май нямам никакво време.
Ето, вече се сбогувам!
!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени