31.05.2019 г., 8:40

Черешово време

1.3K 3 4

Червенеят отдалече. 

Единици още зреят. 

Радват с червени дрешки всеки, който мине. 

Ех, на сладост бият враговете! 

Шоколадът им отстъпва. 

Още малко и си тръгват, 

Водни са очите, бързат!.

От топлината губят сили. 

 

Вали ги. Пукват, като дини. 

Рано идват, бързо си отиват. 

Единствено през юни се намират. 

Май нямам никакво време. 

Ето, вече се сбогувам! 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...