Червенеят отдалече.
Единици още зреят.
Радват с червени дрешки всеки, който мине.
Ех, на сладост бият враговете!
Шоколадът им отстъпва.
Още малко и си тръгват,
Водни са очите, бързат!.
От топлината губят сили.
Вали ги. Пукват, като дини.
Рано идват, бързо си отиват.
Единствено през юни се намират.
Май нямам никакво време.
Ето, вече се сбогувам!
!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
