Червенеят отдалече.
Единици още зреят.
Радват с червени дрешки всеки, който мине.
Ех, на сладост бият враговете!
Шоколадът им отстъпва.
Още малко и си тръгват,
Водни са очите, бързат!.
От топлината губят сили.
Вали ги. Пукват, като дини.
Рано идват, бързо си отиват.
Единствено през юни се намират.
Май нямам никакво време.
Ето, вече се сбогувам!
!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
