Червенеят отдалече.
Единици още зреят.
Радват с червени дрешки всеки, който мине.
Ех, на сладост бият враговете!
Шоколадът им отстъпва.
Още малко и си тръгват,
Водни са очите, бързат!.
От топлината губят сили.
Вали ги. Пукват, като дини.
Рано идват, бързо си отиват.
Единствено през юни се намират.
Май нямам никакво време.
Ето, вече се сбогувам!
!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
