Черга пъстроцветна
Черга пъстроцветна
Шарена съм като чергите тъкани,
различни цветове са в мен втъкани,
от художник чуден са подбрани
и от майстора тъкач са изтъкани.
Ту оранжево съм слънчева,
даже нявга медено съм звънчева,
ту съм теменужено свенлива.
и позеленяващо съм някога гневлива.
Ту пък лоша съм оловно-сива
а и бивала съм огнено щастлива.
Любовта ми алена, една такава,
сърцето ми във жълто-пурпурна жарава.
Но пък в други дни ми е небесно-синкаво
и политам в гълъбово сивкаво.
Нявга гледам в кърваво червено,
всичко сякаш сиво е във мен стаено.
Гарваново черно нявга ми е на душата,
ала някога мечтая във пшеничена позлата.
Нощите ми някога са шарени
ту са бели , ту са алени.
Мисълта ми е наситено лилава,
злобичката ми - белезникава кат плява,
но сигнално синя нявга избуява,
и в кадифена прошка се стопява.
А понякога живея пъстроцветно -
очилата розови, за да ми бъде лесно,
синьо турско си обличам за разкош
и мляко със кафе в гласът не лош.
Като черга шарена обагрени са дните,
някой вплел е пъстротата на земите.
Чергата тъкана е с любов изричана
сякаш някоя мома със китка е закичена.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Валентина! Няма "лош" критик!Без него твореца на каквото и да е ще погине. Ако те похвали - голям късмет /говоря за успеваемостта въобще/ако те "оплюе" /няма нищо общо с наплюване/ почваш да се учиш, другите пък се юрват щото може да си умрат от любопитство, ако пък те подмине критик - "Що пишеш тогава, поете, или писателю или творителю, що пееш певецо и т.н.?!" Е, нека да кажа /на откровеността се отвръща с такава/ аз и до днес не знам абсолютно нищо за похватите, техниките, правилата, изискванията ..и т.н в поезията. Може би мога да ги науча, но за съжаление едва ли ще правя поезия тогава. Много ще я мисля, а пък мисленето на хартия си е работа на математици и др. научни творци. Просто си пиша. Нещо като кръчмарските музиканти /някои от тях , тия самородните, дето им казват "слухари" . От една нота не отбират даже, но все на някой му пълнят душата. Колкото е пълна кръчмата де!Та аз благодаря и в никакъв случай не съм приела това като "лошия" пръст, напротив! Беше ми приятно да се запознаем! Само да вметна, че и Мисана, ми е обърнал внимание на това /по един друг начин, разбира се :"Онова неразумно на пръв поглед, но хармонично съзвучие, вложено може би от Тъкача.", та критиката Ви към " постоянното коментирано присъствие" е просто пропусната от вашето иначе наблюдателно око и явно прочело цитирания коментар. Изпращам усмихнат поздрав!
-
Ренета, има едно правило, че не се използват еднокоренни рими, а тук още в първото четиристишие виждам трилогията тъкани - втъкани - изтъкани. Надявах се някой от постоянното коментаторно присъствие да се осмели да го обясни, но нека аз бъда "лошата".
-
О,..!Приятна изненада, че си прочел това отдавна публикувано стихотворение, Мисана!В този мрачен ден, нека ти бъде цветно!
-
Много пълнокръвно стихотворение. Изразявам съжаление, че го прочитам със закъснение, за да изпитам удоволствието, което ми донесе този текст. Пъстротата на нещата, която умира неразгадана в нас. Онова неразумно на пръв поглед, но хармонично съзвучие, вложено може би от Тъкача.
"Като черга шарена обагрени са дните" -
и това свойство на Времето, майсторски отгатнато от авторката,
ни моделира по образ и подобие свое, за да изглеждаме и самите ние, като черга от, уж, случайни цветове.
Благодаря, Ренета, за наслаждението да прочета! -
Честит празник на всички жени! Бъдете здрави, бъдете жени!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
