30.01.2015 г., 7:43  

Черга пъстроцветна

1.8K 0 5

Черга пъстроцветна

 

Шарена съм като чергите тъкани,
различни цветове са в мен втъкани,
от художник чуден са подбрани
и от майстора тъкач са изтъкани.


Ту оранжево съм слънчева,
даже нявга медено съм звънчева,
ту съм теменужено свенлива.

и позеленяващо съм някога гневлива.

 

Ту пък лоша съм оловно-сива
а и бивала съм огнено щастлива.
Любовта ми алена, една такава,
сърцето ми във жълто-пурпурна жарава.

 

Но пък в други дни ми е небесно-синкаво 
и политам в гълъбово сивкаво.
Нявга гледам в кърваво червено,
всичко сякаш сиво е във мен стаено.

 

Гарваново черно нявга ми е на душата, 
ала някога мечтая във пшеничена позлата.
Нощите ми някога са шарени
ту са бели , ту са алени.

 

Мисълта ми е наситено лилава,
злобичката ми - белезникава кат плява,
но сигнално синя нявга избуява,
и в кадифена прошка се стопява.

 

А понякога живея пъстроцветно -
очилата розови, за да ми бъде лесно,
синьо турско си обличам за разкош 
и мляко със кафе в гласът не лош.

 

Като черга шарена обагрени са дните,
някой вплел е пъстротата на земите.
Чергата тъкана е с любов изричана
сякаш някоя мома със китка е закичена.

 

Ренета Първанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Валентина! Няма "лош" критик!Без него твореца на каквото и да е ще погине. Ако те похвали - голям късмет /говоря за успеваемостта въобще/ако те "оплюе" /няма нищо общо с наплюване/ почваш да се учиш, другите пък се юрват щото може да си умрат от любопитство, ако пък те подмине критик - "Що пишеш тогава, поете, или писателю или творителю, що пееш певецо и т.н.?!" Е, нека да кажа /на откровеността се отвръща с такава/ аз и до днес не знам абсолютно нищо за похватите, техниките, правилата, изискванията ..и т.н в поезията. Може би мога да ги науча, но за съжаление едва ли ще правя поезия тогава. Много ще я мисля, а пък мисленето на хартия си е работа на математици и др. научни творци. Просто си пиша. Нещо като кръчмарските музиканти /някои от тях , тия самородните, дето им казват "слухари" . От една нота не отбират даже, но все на някой му пълнят душата. Колкото е пълна кръчмата де!Та аз благодаря и в никакъв случай не съм приела това като "лошия" пръст, напротив! Беше ми приятно да се запознаем! Само да вметна, че и Мисана, ми е обърнал внимание на това /по един друг начин, разбира се :"Онова неразумно на пръв поглед, но хармонично съзвучие, вложено може би от Тъкача.", та критиката Ви към " постоянното коментирано присъствие" е просто пропусната от вашето иначе наблюдателно око и явно прочело цитирания коментар. Изпращам усмихнат поздрав!
  • Ренета, има едно правило, че не се използват еднокоренни рими, а тук още в първото четиристишие виждам трилогията тъкани - втъкани - изтъкани. Надявах се някой от постоянното коментаторно присъствие да се осмели да го обясни, но нека аз бъда "лошата".
  • О,..!Приятна изненада, че си прочел това отдавна публикувано стихотворение, Мисана!В този мрачен ден, нека ти бъде цветно!
  • Много пълнокръвно стихотворение. Изразявам съжаление, че го прочитам със закъснение, за да изпитам удоволствието, което ми донесе този текст. Пъстротата на нещата, която умира неразгадана в нас. Онова неразумно на пръв поглед, но хармонично съзвучие, вложено може би от Тъкача.

    "Като черга шарена обагрени са дните" -

    и това свойство на Времето, майсторски отгатнато от авторката,
    ни моделира по образ и подобие свое, за да изглеждаме и самите ние, като черга от, уж, случайни цветове.

    Благодаря, Ренета, за наслаждението да прочета!
  • Честит празник на всички жени! Бъдете здрави, бъдете жени!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...