Маризлат (Сабрина)
7 0
8.02.2017 г., 20:25 ч.

Черна дупка 

  Поезия » Свободен стих
666 2 5

                 Никога
         никога
НИКОГА
не съм искала да видиш
точно тази част от мен
На викаща и плачеща,
на удряща гърдите ти
с юмруци
Тази тъмна част, в която
с луд поглед
и устни изкривени
режа от плътта ти
и нареждам
думи
епитети
Бягам пак от стаята,
тръшкам ти вратите
не ми пука за съседите,
не ми пука дали викам
викам
               викам
                          ВИКАМ
и не спирам
и нито ме е срам
нито болката ти виждам.

 

Нито теб.

 

Нито болката.

 

Има само празнота
и
     ЧЕРНА
                     дупка.

Черна, като мислите ми, дупка.
Бездна, в която да пропадна.

 

И ти видя.
Точно тази част от мен.
Точно тази
най-проклета
грозна
част от мен.

 

Сега чакам да побегнеш,
ето,
всеки миг ще го направиш,
ставаш,
гледаш ме,
знам,
този поглед заслужавам.

 

Прегръщаш ме:
по-скоро е шамар,
целуваш ме:
и слизам на Земята.
слизам
             слизам
     слизам.

 

А ти си още тук.


"Защо?"
Недоумявам.
"Млъкни",
ми каза само,
и приглади ми косата.

 

"Виж се рошло!
Тази вечер
аз ще сготвя."

 

© Сабрина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??