Черна дупка
Никога
никога
НИКОГА
не съм искала да видиш
точно тази част от мен
На викаща и плачеща,
на удряща гърдите ти
с юмруци
Тази тъмна част, в която
с луд поглед
и устни изкривени
режа от плътта ти
и нареждам
думи
епитети
Бягам пак от стаята,
тръшкам ти вратите
не ми пука за съседите,
не ми пука дали викам
викам
викам
ВИКАМ
и не спирам
и нито ме е срам
нито болката ти виждам.
Нито теб.
Нито болката.
Има само празнота
и
ЧЕРНА
дупка.
Черна, като мислите ми, дупка.
Бездна, в която да пропадна.
И ти видя.
Точно тази част от мен.
Точно тази
най-проклета
грозна
част от мен.
Сега чакам да побегнеш,
ето,
всеки миг ще го направиш,
ставаш,
гледаш ме,
знам,
този поглед заслужавам.
Прегръщаш ме:
по-скоро е шамар,
целуваш ме:
и слизам на Земята.
слизам
слизам
слизам.
А ти си още тук.
"Защо?"
Недоумявам.
"Млъкни",
ми каза само,
и приглади ми косата.
"Виж се рошло!
Тази вечер
аз ще сготвя."
© Сабрина All rights reserved.
