DominuS (Десислава Ценова)
13 45
21.04.2010 г., 12:42 ч.

Черна сватба 

  Поезия » Друга
1754 0 22

 

Черна сватба

 

 

Камбаните звънтяха, привличаха тълпата

и всяка лоша мисъл кротко бе заспала.

Църквата готова бе да сключи клетва свята

и вътре тя го чакаше във рокля снежно бяла.

 

Но никой не пристигна - час, а после два,

тя чакаше и чакаше, а времето летеше.

Тогава до ушите ѝ достигна новина

- любимият ѝ мъртъв в този миг лежеше.

 

И хората търчаха към вратата и крещяха,

храмът се опразваше с нечута бързина.

но тя не им повярва, остана да го чака,

молейки и плачейки сама до сутринта.

 

***

 

Годините минаваха покрай жената в бяло,

а тя не пусна повече в сърцето любовта.

По улиците крачеше, усмихваше се вяло

и все на гроба ходеше с цвете във ръка.

 

Присядаше до камъка и тихичко шептеше,

вадейки от чантата кутийка с две халки.

Оставаше до късно, последна си вървеше

и всеки път в очите ѝ проблясваха сълзи.

 

Лицето ѝ след време беляза старостта,

косите ѝ сивееха, а крачката забави.

Но пак на гроба ходеше, оставяше цветя,

любимия си тя не пожела да изостави.

 

***

 

Жената в бяло никой днес не бе видял

- беше снежна зима и денят бе леден.

С кутийката в ръка, завита в черен шал,

тя се бе унесла в своя сън последен.

 

Облечена във рокля от дантела и сатен,

в скута ѝ лежаха скромно няколко цветя.

Отдавна беше чакала жената този ден

и беше го посрещнала с усмивка на уста.

 

Камбаните звънтяха, привличаха тълпата

и всеки мъчно плачеше, наместо да се радва,

че в този ден събираха се тихо под земята

две сърца, копнеещи за тази черна сватба.

 

 

© Десислава Ценова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??