Черна сватба
Черна сватба
Камбаните звънтяха, привличаха тълпата
и всяка лоша мисъл кротко бе заспала.
Църквата готова бе да сключи клетва свята
и вътре тя го чакаше във рокля снежно бяла.
Но никой не пристигна - час, а после два,
тя чакаше и чакаше, а времето летеше.
Тогава до ушите ѝ достигна новина
- любимият ѝ мъртъв в този миг лежеше.
И хората търчаха към вратата и крещяха,
храмът се опразваше с нечута бързина.
но тя не им повярва, остана да го чака,
молейки и плачейки сама до сутринта.
***
Годините минаваха покрай жената в бяло,
а тя не пусна повече в сърцето любовта.
По улиците крачеше, усмихваше се вяло
и все на гроба ходеше с цвете във ръка.
Присядаше до камъка и тихичко шептеше,
вадейки от чантата кутийка с две халки.
Оставаше до късно, последна си вървеше
и всеки път в очите ѝ проблясваха сълзи.
Лицето ѝ след време беляза старостта,
косите ѝ сивееха, а крачката забави.
Но пак на гроба ходеше, оставяше цветя,
любимия си тя не пожела да изостави.
***
Жената в бяло никой днес не бе видял
- беше снежна зима и денят бе леден.
С кутийката в ръка, завита в черен шал,
тя се бе унесла в своя сън последен.
Облечена във рокля от дантела и сатен,
в скута ѝ лежаха скромно няколко цветя.
Отдавна беше чакала жената този ден
и беше го посрещнала с усмивка на уста.
Камбаните звънтяха, привличаха тълпата
и всеки мъчно плачеше, наместо да се радва,
че в този ден събираха се тихо под земята
две сърца, копнеещи за тази черна сватба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Ценова Всички права запазени
