Черна сватба
Черна сватба
Камбаните звънтяха, привличаха тълпата
и всяка лоша мисъл кротко бе заспала.
Църквата готова бе да сключи клетва свята
и вътре тя го чакаше във рокля снежно бяла.
Но никой не пристигна - час, а после два,
тя чакаше и чакаше, а времето летеше.
Тогава до ушите ѝ достигна новина
- любимият ѝ мъртъв в този миг лежеше.
И хората търчаха към вратата и крещяха,
храмът се опразваше с нечута бързина.
но тя не им повярва, остана да го чака,
молейки и плачейки сама до сутринта.
***
Годините минаваха покрай жената в бяло,
а тя не пусна повече в сърцето любовта.
По улиците крачеше, усмихваше се вяло
и все на гроба ходеше с цвете във ръка.
Присядаше до камъка и тихичко шептеше,
вадейки от чантата кутийка с две халки.
Оставаше до късно, последна си вървеше
и всеки път в очите ѝ проблясваха сълзи.
Лицето ѝ след време беляза старостта,
косите ѝ сивееха, а крачката забави.
Но пак на гроба ходеше, оставяше цветя,
любимия си тя не пожела да изостави.
***
Жената в бяло никой днес не бе видял
- беше снежна зима и денят бе леден.
С кутийката в ръка, завита в черен шал,
тя се бе унесла в своя сън последен.
Облечена във рокля от дантела и сатен,
в скута ѝ лежаха скромно няколко цветя.
Отдавна беше чакала жената този ден
и беше го посрещнала с усмивка на уста.
Камбаните звънтяха, привличаха тълпата
и всеки мъчно плачеше, наместо да се радва,
че в този ден събираха се тихо под земята
две сърца, копнеещи за тази черна сватба.
© Десислава Ценова All rights reserved.
