Черната котка
Черната котка е жива,
стъпва тихо в нощта.
Черна, гладна и дива,
търси бяла душа.
Пътища бели пресича,
търси плахи сърца.
Радост, любов тя отрича,
нейният свят е тъма.
Черната котка не спи,
съска пред бели врати.
В мрак, до светли зори,
драска черни черти.
Черната котка е жива,
с нея не бива шега!
Дръжте пътеката крива,
там дето не е била!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
