Oct 29, 2019, 8:32 AM

Черната котка

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Черната котка е жива,

стъпва тихо в нощта.

Черна, гладна и дива,

търси бяла душа.

 

Пътища бели пресича,

търси плахи сърца.

Радост, любов тя отрича,

нейният свят е тъма.

 

Черната котка не спи,

съска пред бели врати.

В мрак, до светли зори,

драска черни черти.

 

Черната котка е жива,

с нея не бива шега!

Дръжте пътеката крива,

там дето не е била!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...