Черните мъже
Когато тръгваш, затвори вратата
след себе си ти, никого не пускай...
Застани там близо до стената,
но стаята ми ти напускай!
Аз знам - във стаята ще е студено...
Сълзите мъжки - топлеха я те.
Аз знам, затихва и вселената,
когато плачат черните мъже.
Когато си отидеш, подмини ме
като хвърлен лист в някое кафе
и с поглед-време накажи ме -
сърцето ми, че всичко ти отне...
Събери усмивките в кутия
Да знам къде са спомените ти от мен...
И търси душата си! Проси я!
Плачи! Сълзи от лен!
Когато ти затвориш тихо
тежката врата на любовта напук,
аз знам, че ще ми стане някак мило,
но със спомените моят мъж остава тук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стоянова Всички права запазени
