samotnata_x (Надя Стоянова) samotnata_x (Надя Стоянова)
1 183
Dec 11, 2007, 10:14 PM

Черните мъже

  Poetry » Love
740 0 4

 

Когато тръгваш, затвори вратата

след себе си ти, никого не пускай...

Застани там близо до стената,

но стаята ми ти напускай!

 

 

 

Аз знам - във стаята ще е студено...

Сълзите мъжки - топлеха я те.

Аз знам, затихва и вселената,

когато плачат черните мъже.

 

 

 

Когато си отидеш, подмини ме

като хвърлен лист в някое кафе

и с поглед-време накажи ме -

сърцето ми, че всичко ти отне...

 

 

Събери усмивките в кутия

Да знам къде са спомените ти от мен...

И търси душата си! Проси я!

Плачи! Сълзи от лен!

 

 

Когато ти затвориш тихо

тежката врата на любовта напук,

аз знам, че ще  ми стане някак мило,

но със спомените моят мъж остава тук.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0