Черен козел черен чернее

черен ме чака

душата ми бяла ще потъмнее
в очи ме гледа козела и лукаво се смее 

На чело ми черна кръв покапва

от сърце ми черна пот избива

от гърди ми черен дъх излиза

душата ми - черна почивка намира

и в тъмнина непрогледна вечно се скрива

Горчив и черен черен е животът

копнея да съм черен черен червей във пръстта

защо тъй сладка светла е смъртта

Пръстта е черна тъмна влажна а смъртта е мир 

човешка плът или за червеите пир

Паля следваща цигара

поредният пирон във ковчега на един ФАНТОМ

А лодкарят лодката си кара

търпеливо чака последния ми стон

Сега умирам и чрез слепотата си проглеждам

Безсмислен филм съществуване на тяло 

обременено с безразсъден УМ

Изтощен и деградирал от живота аз съм уморен

От вяра цел копнеж посока безскрупулно лишен

От бездарното ми съществуване завинаги съм аз спасен

Козелът черен - решение е...не проблем