Dec 24, 2011, 11:57 PM  

Черно 

  Poetry » Phylosophy
539 0 1
Черен козел черен чернее
черен ме чака
душата ми бяла ще потъмнее
в очи ме гледа козела и лукаво се смее
На чело ми черна кръв покапва
от сърце ми черна пот избива
от гърди ми черен дъх излиза
душата ми - черна почивка намира
и в тъмнина непрогледна вечно се скрива
Горчив и черен черен е животът
копнея да съм черен черен червей във пръстта
защо тъй сладка светла е смъртта ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Янев All rights reserved.

Random works
: ??:??