Черно-бяла снимка
Срещу мене – снимка овехтяла,
а на нея – аз като дете.
Малка снимка черно-бяла -
„Да се гледа като порасте!“.
И сега седя аз срещу нея,
а край мене само тишина…
Нито плача, нито да се смея,
черно-бял животът отлетя.
Имаше по малко слънце в него
или пък сурови, мрачни дни.
Наранено в мен тупти сърцето,
често от очите ми вали…
В мене малкото дете го нося,
знам, че ми помага във беди.
То ме бута със крачета боси -
„да играем на живот“ – шепти…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
