Черно-бяла снимка

16.03.2022 г., 18:42 ч.

Поезия » Друга

268 1 1

Срещу мене – снимка овехтяла,
а на нея – аз като дете.
Малка снимка черно-бяла -
„Да се гледа като порасте!“.

И сега седя аз срещу нея,
а край мене само тишина…
Нито плача, нито да се смея,
черно-бял животът отлетя.

Имаше по малко слънце в него
или пък сурови, мрачни дни.
Наранено в мен тупти сърцето,
често от очите ми вали…

В мене малкото дете го нося,
знам, че ми помага във беди.
То ме бута със крачета боси -
„да играем на живот“ – шепти…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zelenaradost (Милена Френкева)

2022-03-17T12:21:26+02:00

Най-хубавите ни спомени са детските. Върна ме назад, за да си ги припомня. Харесвам лекотата и мекотата на стиховете ти.