Черно - Бяло
Защо си отново със бели коси?
в очите ти сълзи, по лицето тъги...
Светът те прегръща с бяло облечен,
а ти си се вгледала в черното вечер...
Така ли се събуди?
С черни клепачи...
аз помня грима и червилото светло.
Сега си силно прехапала устни,
лице затъжено - реки пресушени.
Изпита от тревоги,
радостта ти я няма
и нямаш и сила душа да разголиш...
За тебе всичко е рана.
Доброто и злото демони са черни!
Не отрязвай косите си -
те посивяха...
но с тях ти отново беше жена.
Красиво ги решеше,
на слънцето блестяха,
не давай да падат
безмилостно сами!
С белег оставен
и сърце изтощено
дните те мъчат на старо легло,
ах, тази мъка човешка, злокобна,
наречена по старому Любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Всички права запазени
