Карамелка (Ваня) Карамелка (Ваня)
1 48
Aug 22, 2008, 7:22 AM

Черно - Бяло

  Poetry
1K 0 1

Защо си отново със бели коси?

в очите ти сълзи, по лицето тъги...

Светът те прегръща с бяло облечен,

а ти си се вгледала в черното вечер...

 

 

Така ли се събуди?

С черни клепачи...

аз помня грима и червилото светло.

Сега си силно прехапала устни,

лице затъжено - реки пресушени.

 

 

Изпита от тревоги,

радостта ти я няма

и нямаш и сила душа да разголиш...

За тебе всичко е рана.

Доброто и злото демони са черни!

 

 

Не отрязвай косите си -

те посивяха...

но с тях ти отново беше жена.

Красиво ги решеше,

на слънцето блестяха,

не давай да падат

безмилостно сами!

 

 

С белег оставен

и сърце изтощено

дните те мъчат на старо легло,

ах, тази мъка човешка, злокобна,

наречена по старому Любов!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0