valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
2.01.2016 г., 11:56 ч.

Черно облаче, кажи ми 

  Поезия
472 0 2

Приятелю, прозорецът не свети.

Отдавна си по западния свят.

Саксията, в която няма цвете,

тя също не разпръсква аромат.

 

Далече си, а дворът разграден е.

Трева плуве по тъжните стени.

Ръждясва бравата като знамение,

а къщата ти в самота мълчи.

 

Тихо е като антракт във театър.

Съседите надничат в твоя двор.

Ти тръгна просто да догониш вятъра,

а още с ветровете си във спор.

 

Щом птицата напусне си гнездото,

то бавно и конкретно се руши.

От мъка съхне даже и дървото.

Върни се тук, приятелю, върни.

 

Но ехото мълчи като проклето.

Гласът ми мътен чезне в прахоляк.

Я кажи ми, облаче в небето,

ти до кога ще бъдеш в черен цвят?

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стихотворението събужда дълбок размисъл за това, колко висока може да бъде цената на живота в странство, за неволите и носталгията на всички заминали. Дали обаче останалите в Родината техни близки не плащат най-високата цена?
    Поздравления и от мен за прекрасната творба с пожелания за една щастлива и творческа Нова година!
  • "Я кажи ми, облаче в небето,
    ти до кога ще бъдеш в черен цвят?"

    Може би, до докато не излее тъгата си в порой...
    Анастасия, според мен си е добре така за цветето... Би могло да е "тя вече не разпръсква аромат", но и така си е добре. Поздравления за стиха, много ми хареса, натъжавайки...
Предложения
: ??:??