Чертата
Виждаш ли колко е просто.
Има те – и те няма.
Сляпо и глухо. Троскот
и някакъв камък.
Виждаш ли? Ала не виждаш.
Чуваш ли? Ала не чуваш.
Ни страхове, ни грижи.
Сляпо и глухо. Чуждо.
Беше ли болка? Беше.
Беше ли радост? Щеше.
Всичко, което е бúло,
нищото го е попило.
Каквото е. Че тревата,
че песъчинки, че вятър.
Сега си: тук – и оттатък.
Ето те по средата.
Чертата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
