Чертата

Poetry » Other

1.2K 2 20

Виждаш ли колко е просто.

Има те – и те няма.

Сляпо и глухо. Троскот

и някакъв камък.

Виждаш ли? Ала не виждаш.

Чуваш ли? Ала не чуваш.

Ни страхове, ни грижи.

Сляпо и глухо. Чуждо.

Беше ли болка? Беше.

Беше ли радост? Щеше.

Всичко, което е бúло,

нищото го е попило.

Каквото е. Че тревата,

че песъчинки, че вятър.

Сега си: тук – и оттатък.

Ето те по средата.

Чертата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

eres (Роза Стоянова)

Харесвам поезията ти!!!

2013-02-12T13:15:17+02:00
rudin (Иван Христов)

Приеми чертата като пред трап за дълъг (или троен) скок. Засилваш се и я прескачаш! И тя се отмества напред. Да пием за силата, с която ни отместваш чертата, Господи! Наздраве, Райчо!!!

2013-01-13T21:29:34+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

с много тъга думите ти влязоха
в сърцето ви, Райсън...
прегръщам те..

2012-12-22T22:02:12+02:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Гравираш с перото, Райсън. Неподражаемо,незабравимо.

2012-12-13T22:46:25+02:00
враната (Маргарита Василева)

"...на място злачно..." - далечно да ти е!
Огряваш ни, приятелю!Сега!

2012-12-13T13:55:48+02:00