Ще облека червената си рокля,
онова греховното червено,
и ще седна срещу тебе, да те гледам,
и да пия от очите изумени...
Ще сложа от червеното червило,
онова същински дяволско червено,
което всички грехове събира,
и пие вино, нощем, с тебе...
И ще пристъпя боса,
стига толкоз смелост,
за мене таз игра е чужда,
във дяволско, изгарящо червено,
изгарят ни душите луди...
Ще облека червената си рокля,
и ще стъпя смело в твоите сънища!
Диана Димитрова
© Диана Димитрова Всички права запазени