11.03.2023 г., 8:35 ч.

Червило 

  Поезия » Любовна
290 0 0

Малко червило, тясна мансарда.

Процеждащ се лъч през стъклото,

залезът тихо се ражда.

 

Като танц от танго черно-бяло

пред старо, полузасенчено огледало.

 

Нежни ръце, протегнати в мрака.

Страст, която отдавна тук чака.

 

Стъпваш на пръсти

под безмълвните ноти стаени.

Като струни проблясват лъчите

в очите, 

               пронизващи мене.

© Деян Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения

Още произведения »