Червило
600
0
0
Малко червило, тясна мансарда.
Процеждащ се лъч през стъклото,
залезът тихо се ражда.
Като танц от танго черно-бяло
пред старо, полузасенчено огледало.
Нежни ръце, протегнати в мрака.
Страст, която отдавна тук чака.
Стъпваш на пръсти
под безмълвните ноти стаени.
Като струни проблясват лъчите
в очите,
пронизващи мене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Иванов Все права защищены
