Ако заради стих си проляла
поне една човешка сълза,
ако в утрото си вървяла
боса и по роса,
ако нестинарска жарава
под краката ти пари,
ако тънат в забрава
пристанищата и гарите,
ако дори и изгубила
"ритала си кросното",
ако змей те е любил
и те е премятал на седлото,
ако имаш опърлени устни
от къса целувка на мъж,
ако софрата е вкусна
с чаша вино, с хляб от ръж,
ако покриви палиш
щом в някого впериш очи,
ако някого си пожалила
а отвътре, отвътре кърви,
ако в дървена къща
стояло си до камината,
ако си с мисъл прегръщала
нине и присно и до амина,
зная, че отсега, събрали сме световете.
Цвете мое, мое нежно цвете!
© Красимир Дяков Всички права запазени
светли дни ти пожелавам, Зем.